Поетът Стойчо Стойчев
Пак липовите облаци високо светят
и слиза влажен дъх в зелените листа,
и пак вървят старозагорските поети,
и пият дълго виното на младостта.
Или
Всеки си има
град на мечтите –
с пеещи птици,
с искрени хора.
Тебе аз имах,
град на липите –
синя, далечна
Стара Загора!
Поетът, написал едни от най хубавите стихове за Стара Загора! Роден през 1937 г., на 6 ноември, в с. Осларка, община Чирпан, Старозагорско! И за родното си село е написал „Това е моята Осларка. В тая гънка/на хълмовете южни съм се пръкнал аз./Селцето – шепа къщи. Тишината – звънка./Училището – само до четвърти клас.”. Автор на над 10 стихосбирки. Първата – „Момиче с ябълка” (1965). Следват: Денонощия (1968); Безсънни жерави (1975); Музика след полунощ (1979); До утре има много нощи (1982); Законът на птиците (1987); Рана (1989);Самотни ангели (1996) – избрани стихове; Мечтата за Париж (1997). През август 1985 г. е публикувана поемата му „Рана”, посветена на Васил Левски” с уточнението: „В едно свое писмо Христо Иванов – Големия, един от най-близките съратници на Левски, пише, че раната на Апостола, след операцията му в Белград през 1868 г., е останала незараснала почти до края на живота му: Той чуждите рани ликувал с надежда/и виждал как робът из мрака проглежда,/но никога думичка даже не казал/за болката там, дето скалпелът рязал,/за своята рана, кървяща все още…
Завършва средно образование в Строителен техникум – Стара Загора и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1965). Работи като редактор във в. „Чирпанско дело” (1965-1967), уредник на къща-музей „Гео Милев” в Стара Загора (1969-1973), редактор на литературния алманах „Хоризонт” (от 1973). Член на редколегията на литературното списание „Участие”. Води литературен кръжок на работници – литературни творци към ОС на Профсъюзите в Стара Загора. За пръв път печата през 1954 г. във в. „Септември” (Стара Загора). Народен представител в Седмото Велико народно събрание и 36-то обикновено Народно събрание. Член на СБП. Носител на редица награди и отличия: награда за поезия на СБП (1976), националната награда на името на Гео Милев (1989), орден „Червено знаме” и др. Умира на 2 май 1996 г.
