Улиците на Стара Загора

Улиците имат свой живот, свой образ и своя съдба. Едни са  с обикновени плоски лица, зад които напразно бихте търсили някаква загадка – всичко е ясно и празно още от пръв поглед. Други носят своеобразни външни белези, някоя смешна неправилност във фасадата, някой крив еркер или балкон, някой калкан, целият обвит с бръшлян, които им придават интимен и прелестен вид. Трети се налагат брутално – парадни, натруфени, кухи. Четвърти изведнъж ви превземат с някаква неопределима, природна красота, като че са поникнали и цъфнали от земята. Някои изглеждат непроменeни през столетията, създадени, би казал човек – веднъж завинаги, подобно на художествени произведения. Други растат, преобразяват се непрекъснато, докато накрая загубят всякакво лице.

* * *
Ала малките народи, които бързат да създават сега своята история, нямат потребност, нито време за пиетет към старото. „Ние трябва да разчистваме, а не да съхраняваме вехтории“, мислят те. И животът, тоя стар хитрец, подмамва лекомислените, за да може по-късно да им се присмее, че сами са се лишили от минало.“

Константин Константинов. Път през годините (1962)