Улиците на Стара Загора

Улиците имат свой живот, свой образ и своя съдба. Едни са  с обикновени плоски лица, зад които напразно бихте търсили някаква загадка – всичко е ясно и празно още от пръв поглед. Други носят своеобразни външни белези, някоя смешна неправилност във фасадата, някой крив еркер или балкон, някой калкан, целият обвит с бръшлян, които им придават интимен и прелестен вид. Трети се налагат брутално – парадни, натруфени, кухи. Четвърти изведнъж ви превземат с някаква неопределима, природна красота, като че са поникнали и цъфнали от земята. Някои изглеждат непроменeни през столетията, създадени, би казал човек – веднъж завинаги, подобно на художествени произведения. Други растат, преобразяват се непрекъснато, докато накрая загубят всякакво лице.

* * *
Ала малките народи, които бързат да създават сега своята история, нямат потребност, нито време за пиетет към старото. „Ние трябва да разчистваме, а не да съхраняваме вехтории“, мислят те. И животът, тоя стар хитрец, подмамва лекомислените, за да може по-късно да им се присмее, че сами са се лишили от минало.“

Константин Константинов. Път през годините (1962)

* * *

През 1901 г. на извънредно заседание на Съвета от 26 ноември (протокол № 22, точка IV) кметът обяснява, че съгласно чл. 12 от Закона за благоустройство на населените места в Княжеството (1897 г.) ще трябва да се наименуват някои от новите улици на града. Предложението е засега да се наименуват всички главни улици в града, а второстепенните да си останат с наименованието „междуквартални“. След добавка от пом.-кмета К. Г. Фурунджиев Съветът решава: Избира петчленна комисия в състав: председател – кметът и членове съветниците П. Славов, Хр. Дерменджиев, Ат. Стойков и Ст. Стоенчев, на която възлага да изучи въпроса и избере имена за наименуването на улиците.

В протокол № 24 от 12 декември 1901 г. т. II е отново за именуването на улиците. Отбелязва се, че вече 20 години откакто е приет планът за планиране на града, а досега имена имат само три улици и то от преди 2 – 3 месеца (през октомври 1895 г. първи именувани са улиците „Чирпан – Нова Загора“; „Казанлъшка“ и ул. „Станционна“). Комисията след обширни разисквания стига до заключение, че трябва да се именуват главните улици с имена от приложен списък. Впечатляващото е, че по-голяма част от тях и досега са с тези си имена!

На 16 април 1902 г. (стар стил 3 април 1902 г.) на поредната редовна сесия на Старозагорския градски общински съвет е обявено предписание № 2320 от 20 март 1902 г. на Старозагорския окръжен управител, с което се съобщава, че Негово царско Височество благоволил да разреши да се наименува на Негово име улицата Нова Загора – Чирпан, означена в протокола на съвета № 24 от 1901 г. По нататък в протокола от това заседание (№ 13 от 16 април 1902 г.) се казва: Съветът изслуша писмото и взе за сведение съдържанието му.

По-късно, през 1926 г., започва номерирането на къщите с четни и нечетни номера. През 1928 г. се слагат емайлирани табелки, изработени във фабриката на Петър Петров – гара Филипово, Пловдив. Всеки номер струва 35 лв. и трябва да бъде заплатен от собственика на къщата или дворното място. На всеки 20 поръчани номера фабриката дава безплатно табелка с името на улицата.