Парк "Александър Стамболийски"

През април 1959 г. вестник „Септември“ съобщава, че в навечерието на празника Първи май ще бъде готова градината „Александър Стамболийски“ или Алана, както го знаят старозагорци. От четири месеца, пише авторът, тук работят специалисти и работници „Паркове и градини“ на Градския народен съвет. Включват се и граждани с трудодни. Оформени са алеи, пътечки с пясък. Засадени са декоративни дървета и алеи с рози. Направени са две чешмички-гъбки. В центъра се предвижда фонтан. В наши дни на това място през ноември 2002 г. е открит паметник на Свети Великомъченик Георги Победоносец, в памет на загиналите във войните старозагорци. В парка има още бюст паметник на поета Гео Милев и паметник на Старозагорското въстание 1875 г.  

За времето на строителството пише Йордан Капсамунов, кмет на Стара Загора от 1952 до 1962 г. В книгата „Спомени“ (2007): Започнахме със Житния алан, сега площад „Александър Стамболийски“. Той беше голо място, където спираха каруцарите, които обслужваха града с превоза на различни стоки и търговците от селата, които продаваха дърва и жито. Преместихме ги на север от Икономическия техникум. Те идваха няколко пъти да молят да не сменяме мястото им, но аз им обясних, че хората ще се научат да ги търсят в новия район. После направихме залесителен план на мястото, изорахме го с булдозери и посадихме доста големи дървета. Така от нищото изникна градината, която после беше наименувана на Александър Стамболийски. Оградихме я с нисък зид и направихме зелени площи и алеи.

За Житния алан преди да стане градинка разказва Любка Бояджиева в своята книга „Приказка за нашето време“ (2001): На този алан по време на есенния панаир се разполагаха люлките: „синджирлиите“, „виенското колело“, кончетата. Тук опъваха палатки пушкаджийниците със силно гримираните и дълбокодеколтирани пушкаджийки, паноптикума с восъчни фигури, разни огнегълтачи, акробати, „колелото на смъртта“ на смелите мотористи братя Соколови. В северния край на алана извисяваха кърпените си платнени куполи цирковете „Добрич“, „Глобус“, „Братя Силаги“… Житният алан беше свързан и с друго интересно събитие. Всяко лято в началото на жътвата тук идваха богати селяни от увалийските села край Стара Загора да спазаряват за сезона жътвари – балканджии, които слизаха пеша, на групички от далечните си планински селца.     

Илюстрациите са от фонда на Регионална библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора и от частни колекции.