В новата сграда
На 17 май 2007 г., броени дни преди 24 май, празника на славянската писменост и култура в Стара Загора беше открита новата сграда на Регионална библиотека "Захарий Княжески". Лентата прерязаха президентът Георги Първанов и кметът на община Стара Загора д-р Евгений Желев. Беше отслужен тържествен водосвет от свещеници от Старозагорската митрополия с участието на представител от българския манастир в Света гора. На церемонията присъстваха проф. Николай Овчаров, Антон Дончев, Любомир Левчев, Иван Гранитски и други известни творци и историци, политици, представители на бизнес средите, много граждани. Всички участници в събитието получиха малка керамична плочка, спомен от това дълго чакано събитие. Ще припомним, че по идея на библиотекарите, месец преди това, на 21 април – световния ден на книгата и авторското право, с жива верига от деца и възрастни част от книгите бяха пренесени от старата сграда в новата.
Как изглежда първоначално новият Дом на книгите? Разположен е в основно ремонтираната и обновена част от съществуващата сграда (бивш партиен дом) на бул. "Руски" 46. Финансирането на мащабния ремонт е осигурено от Община Стара Загора чрез облигационен заем. Пребазирането на библиотеката е част от инициативата за оформяне на културен център на града, който включва Регионалния исторически музей, площадното пространство пред Операта, Драматичния театър "Гео Милев" и съдебната палата.
Първоначалният архитектурен проект е дело на арх. Матей Матеев и неговия екип, а актуализацията – на арх. Стоян Гайдарджиев и колектив. Строително-ремонтните работи са изпълнени от старозагорското сдружение „Пи Ес Ай Трейс" АД, част от „Трейс Груп Холд" АД. Консултант на обекта е фирма „Лифо" ООД, Стара Загора. Строително-ремонтните работи обхващат преструктуриране на съществуващи помещения на обща площ 7327.40 кв.м. Библиотеката разполага с два входа от запад за читатели: на партера и на първо ниво и заема партер и първия етаж, западната част на втория етаж и целия четвърти етаж. Останалите нива и помещения в сградата се ползват от други държавни и административни структури. Библиотечният фонд тогава е от над 400 хил. документа и над 300 хил. записа в автоматизираната база данни. В сутерена е оформена заемна за възрастни и предвидено пространство за книжарница. На първия етаж се намират заемна за деца и детска читалня, информационен център, справочен отдел и краезнание, читалня, зала за събития със 100 места и изложбени площи. На втория етаж – фоайе-атриум, читалня и изложбена площ. На четвърто ниво са обзаведени зала за обучения и професионални срещи, ресурсен информационен център за литература на немски език съвместно с „Гьоте институт", методичен отдел. На същия етаж се разполагат още отдел „Изкуство", „Комплектуване и обработка" и хранилища. Тук се намира и хранилището за редки и ценни книги. Изключително модерна е залата „Захарий Княжески" със 100 места, разположена на ниво първи етаж.
От западна страна на сградата е изградена водна каскада по проект на арх. Иван Георгиев.
На откриването президентът Първанов сподели: Признавам, че съм силно респектиран от този храм на духовността. Очаквах да открия красива и функционална сграда, но очакванията ми са надминати във всяко едно отношение.
Обновената библиотека прие своите първи читатели на 9 юли същата година.
Златно слънце над Златна Тракия!
Златни ръце творят и съграждат любимия ни град!
Златни слънчеви зайчета играят в косите и очите на старозагорските деца! Златно и зелено е знамето ни!
Златен прах и дъх на липи – това са символите на пролетния град! Отворете прозорците, поемете дълбоко дъх, затворете очи и ще полетите над Аязмото, носени от липовия аромат и омагьосващия припев на оная вечна тракийска песен „Злато моме“!
Отдавна Стара Загора е прибавила към името си поетичното определение „град на липи“. Нежната зеленина на листата, изящната красота на съцветията, дъхавият аромат и успокояващата мека сянка на дърветата събуждат надеждата за възраждане, копнежът за любов, очакването за приятелство, вярата в собствените сили и чувството за единна общност. Където и да бъде по света старозагорецът носи в себе си спомена за липи. Цветове, светлини и аромати се преплитат и завъртат, за да ни напомнят, че идем от древността и ще пребъдем във времето – докато заспиваме, унесени от дъхавия аромат и се събуждаме от нежното докосване на танцуваща Менада!
Докато сърцето ни бие в неравноделен такт! Докато във вените ни тече червена кръв, примесена със зелено и златно! Докато цъфтят липите на Стара Загора!
П. П. Някой ще каже, че златно в определени изрази трябва да е в кавички. Да, но в Стара Загора – не! Нашето златно е истинско златно! Който не вярва да дойде и да види с очите си!