Началото...
На 3 април 1955 г., неделя, в Стара Загора със слова, музикални изпълнения на гимназиалния девически хор и прерязване на лента е открита нова Окръжна библиотека. За предстоящото събитие съобщава местният вестник „Септември“ в обширна публикация от 2 април. Подготвителната работа започва една година по-рано, когато новосъздаденото министерство на културата (1954 г.) и Окръжният народен съвет постановяват създаването на библиотеката. Първоначално фондът е 13 хил. тома, а работещите – седем души.
Датата за откриване е избрана неслучайно. В дните от 28 март до 4 април 1955 г. в окръга се провежда Седмица на детската книга. В читалища, училища и клубове се организират срещи с писатели и поети, пропагандира се четенето и раздаването на библиотечни книги, децата пишат реферати и участват в читателски конференции.
Днешната библиотека е част от библиотечната система в региона и страната. Истинското начало е назад във времето – от 1860 г. със създаването на читалищната библиотека „Родина“, с мечтата и усилията на възрожденеца Захарий Княжески да „се отвори голяма публична библиотека за вечен спомен и ползуване“, с решението от 14 март 1882 г. на Четвъртата редовна сесия на Старозагорския департаментален главен съвет „да се състави департаментална библиотека“.
Неслучайно от 1967 г. „Домът на книгите“ в града ни носи името на възрожденския книжовник Захарий Княжески.
Днес, ако разтворим старозагорски вестник или информационен сайт, почти няма ден без съобщение за събития в библиотеката. А понякога са няколко по различно време, за различни група хора, в различни жанрове. Всичко това, и непрекъснатата работа, позволи да се превърне в предпочитано място за цялото семейство, старозагорци да определят Регионална библиотека „Захарий Княжески” като „нашата библиотека”. Това е важно и дава сили и мотив да се върви напред. Създава усещането за полезност, необходимост, съпричастност.
Илюстративните снимки са от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора.
Златно слънце над Златна Тракия!
Златни ръце творят и съграждат любимия ни град!
Златни слънчеви зайчета играят в косите и очите на старозагорските деца! Златно и зелено е знамето ни!
Златен прах и дъх на липи – това са символите на пролетния град! Отворете прозорците, поемете дълбоко дъх, затворете очи и ще полетите над Аязмото, носени от липовия аромат и омагьосващия припев на оная вечна тракийска песен „Злато моме“!
Отдавна Стара Загора е прибавила към името си поетичното определение „град на липи“. Нежната зеленина на листата, изящната красота на съцветията, дъхавият аромат и успокояващата мека сянка на дърветата събуждат надеждата за възраждане, копнежът за любов, очакването за приятелство, вярата в собствените сили и чувството за единна общност. Където и да бъде по света старозагорецът носи в себе си спомена за липи. Цветове, светлини и аромати се преплитат и завъртат, за да ни напомнят, че идем от древността и ще пребъдем във времето – докато заспиваме, унесени от дъхавия аромат и се събуждаме от нежното докосване на танцуваща Менада!
Докато сърцето ни бие в неравноделен такт! Докато във вените ни тече червена кръв, примесена със зелено и златно! Докато цъфтят липите на Стара Загора!
П. П. Някой ще каже, че златно в определени изрази трябва да е в кавички. Да, но в Стара Загора – не! Нашето златно е истинско златно! Който не вярва да дойде и да види с очите си!