Писмата на един свещеник от Руско-турската освободителна война

През 2008 г. Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора добави във фонда си заглавието „Письма священника с похода 1877 – 1878 гг.” (Писма на свещеника от похода 1877 – 1878 г.), автор Вакх Гурьев. Книгата е издание от 2007 г. на Държавната публична историческа библиотека на Русия, където се съхраняват оригиналните документи, и е специален подарък на старозагорци. Авторът на писмата Вакх Васильевич Гурьев (1830 – 1890) е православен свещеник, протойерей, писател, изминал пътя на войната от началото докрай. Първото писмо е с дата 25 септември 1877 г. Унгени (сега граничен град в Молдова), а последното – 27 септември 1878 г., Тамбов. Като между това свещеникът е бил в Одрин, Чорлу, Родосто, а също и в Тръстеник, Ловеч, Габрово, Казанлък и Стара Загора. За всички места, в които пребивава разказва подробно, емоционално, с отношение и загриженост. Обръща внимание на състоянието на войниците, на снабдяването, на условията във военно време, като не спестява критики към началството и командването. Заедно с това отбелязва живота на местното население, описва градовете и селата, срещите си с хората, трагичната им участ.

През Стара Загора преминава няколко пъти. Ето част от спомените му датирани 26 февруари 1878 г.: Бяха ми казали още в Габрово и после в Казанлък, че от всички български градове отвъд Балкана нито един друг град не е пострадал толкова ужасно, както нещастната Стара Загора, тази красавица сред българските градове. Действително, в Стара Загора не е останал камък върху камък, особено в центъра на града.

В Стара Загора стояхме цели три дни и имахме възможност подробно да разгледаме този нещастен, варварски разрушен град. Видяхме развалините на великолепни дворци, принадлежали на богаташи – турци и българи. Навсякъде мрамор, фонтани, водни басейни, колони, арки, парчета от статуи и чудни градини с кипариси, мирта и маслини, и всичко това разрушено, разбито, изгорено и счупено…

Видяхме развалини на голям безистен, влизахме в полуразрушени обществени бани, истинска източна разкош, навсякъде мрамор и фантастично осветление от стъклените звезди на покрива, проектирани конусообразно. Бяхме и в оръжейната, където турците са съхранявали оръжието, иззето от българите още в началото на тази война. Качихме се и на минарето на голяма джамия, която беше превърната от българските свещеници сега в църква и се любувахме на прекрасните околности, които се виждаха на десетки версти.

Страшните развалини на нещастния град изглеждат още по-поразителни, когато ги гледаш едва ли не от птичи поглед.

Влязохме и в самата джамия. Направи ни странно впечатление: по купола и по стените огромни турски надписи от Корана, а в един ъгъл дървена маса и на нея християнска икона и дървен кръст с Разпятието. На масата славянски богослужебни книги, издадени в Москва, по които се извършва православното богослужение.

Ние попитахме един свещеник защо не са унищожили надписите от Корана – той отговори сконфузено, че още не са успели. А в действителност хората още се страхуват от турците, все още не вярват в успешния край на тази война…

Вакх Васильевич Гурьев е роден на 6 октомври 1830 г. в селцето Нова Меловатка, Богучарски уезд, Воронежка губерния в семейството на свещеник. Учи във Воронежкото духовно училище, а през 1851 г. завършва Воронежката духовна семинария. Става преподавател в тези училища. През 1853 г. е ръкоположен за свещеник към Благовещенския храм в родното си село. През 1871 г. назначен като полкови свещеник в 10-и Гренадирски Малорусийски полк във Варшавски военен окръг. По-късно – преместен в 9-и Гренадирски Сибирски полк. В тази си длъжност участва в Руско-турската война 1877-78 г. в състава на подвижен дивизионен лазарет. След войната е изпратен в Тамбов. В последните години от живота си е настоятел на храма в град Калиш и учител в местната мъжка гимназия. Носител на орден „Св. Владимир“ – трета степен. Умира 60-годишен от разрив на сърцето на 24 юли 1890 г. Приживе печата свои статии в редица списания: Невольные раскольники (1881); Исповедный штраф в Сибири в течение XVIII в. (1881); Историк Миллер в Томске (1881); Письма священника с похода 1877 - 1878 г.г. (1883). В последната си книга събира отпечатаните през 1880 г. в списанието „Русский вестник” дописки. Книгата е жив разказ на очевидец! Ценен източник и за руската и за българската военна история.