Нова книга на д-р Радослав Михайлов
През ранната есен на 2022 г. излиза от печат новата книга на доцент д-р Радослав Михайлов. Двадесет години, от 2001 до ноември 2021, той ръководи звено „Зоопарк“ при Община Стара Загора. За приятелите и колегите си е просто Радо или Докторът. След толкова години работа, дори и животните край него му подвикват „докторе“ или „Радо“, когато общува с тях като доктор Дулитъл! Роден е в Стара Загора през 1959 г. Възпитаник на старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1982 г. завършва Ветеринарномедицинския факултет на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ), сега част от Тракийския университет в града. Шест години работи като участъков ветеринарен лекар. От 1988 г. е преподавател в Аграрния факултет на Тракийския университет. През 2007 г. защитава дисертация и получава образователна и научна степен „доктор“. От 2011 г. е доцент по морфология. На база натрупан опит от работа в Зоопарка, през 2012 г. създава в Университета дисциплината „Организация и управление на зоопарк“, която преподава и досега. Членува в Българското анатомично дружество (1992), Съюза на ветеринарните лекари в България (2008) и Българския ветеринарен съюз (2021).
В културния и обществен живот на Стара Загора книгата с необичайното заглавие „Зоопаркът в мен“ и нейният автор имат осезаемо присъствие. Текстът е представен на 136 страници, в шест раздела плюс „Изводи“ и „Литература“, с цветна корица и цветни илюстрации. Книгата включва благодарности от автора към близки до сърцето му хора и към приятели и обръщение към читателите. В началото са поместени и двете рецензии от хабилитирани специалисти, тъй като изследването e следваща стъпка в научната кариера на д-р Радослав Михайлов.
От всяка страница, от всеки разказан случай в книгата към читателя извира емоция и отношение. Авторът е вложил душа и сърце в работата си и в написването на книгата.
За своята 20-годишна практика като директор на зоопарка в Стара Загора, д-р Михайлов придобива толкова допълнителни знания, ценен практически опит и невероятни истории, че решава да ги сподели публично. И го прави много успешно! Видно е, че зоопаркът наистина е влязъл в сърцето и душата му, превърнал се е в негов доброволен избор и съдба.
Начинът, по който е подредена книгата и по който са разказани историите я прави интересна, занимателна, полезна и за специалистите и за масовия читател. Книгата се чете на един дъх, за няколко часа. От направените справки се оказва, че в българското книгоиздаване книги на тази тема могат да се изброят на пръстите на едната ръка.
Предимствата на това изследване са, че авторът отделя място на историческото развитие на зоопарковете. На историята на старозагорския зоопарк. Представя нормативната уредба, регламентираща създаването и работата на зоологическите градини. Обръща внимание на проблемите и пропуските в тази дейност. Споделя своя опит в отглеждането на млади животни.
Особено занимателни и емоционални са страниците „Бягства на животни от зоопарковете“ и „Спасяване на животни, попаднали в беда или неестествена среда“. Случките са много, разнообразни, интересни, забавни и понякога рискови. При възможност за заснемане, би се получил чудесен научно-популярен филм.
В Стара Загора живее и работи още един човек, свързан с животните, преизпълнен с интересни случки и преживявания и умел разказвач – Райчо Гънчев. Двамата с д-р Михайлов, различни, но обединени от любовта си към животинския свят и природата са богатство за града и придават особен колорит на не особено цветната градска среда.
Книгата на д-р Михайлов е препоръчителна и за възрастни и за деца. Четенето ѝ може да доведе до „заразяване“ с любов към обкръжаващата фауна. А това е трудно лечимо! Но… от друга страна такива хора са ценни. В града има Университет, има зоопарк, има прекрасна природа и там винаги ще има нужда от хора, болни от любов!
Заслужава да бъде отбелязана добрата работа на Издателска къща „Кота“ и печатницата. Прекрасно допълнение са снимките и колажите на фотографа Жейна Желева.
Затваряйки последната корица на книгата читателят остава със светло чувство, обогатен, усмихнат и любопитен какво ще има по-нататък.
Възниква и мисълта – дали досегашното битие и работа на д-р Михайлов не са едно потвърждение на сентенцията на Бърнард Шоу „Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните“! Защото като клетва звучат завършващите думи на автора „Но аз няма да спра да обичам моите животни!“
Снимките са на Жейна Желева
