Проф. д-р Стоян Киркович

Болницата в Стара Загора е създадена през 1883 г. с 15 легла, като собственост на Благотворително дружество „Свети Пантелеймон“. Поради невъзможност да я издържа дружеството я предава на военните (1885 – 1887), след това става общинска, а от 1888 г. е второстепенна държавна болница с 50 легла.

През април 1983 г. по повод 100 години от основаването ѝ колективът на болницата и главният лекар д-р Никола Ненов предлагат да приеме името на проф. д-р Стоян Киркович. Общинският съвет и ИК на Окръжния народен съвет излизат с решение за именуването. Официалното обявяване на това решение става на 16 юни 1983 г. на юбилейните тържества в Стара Загора. За това подробно информира и старозагорският вестник „Септември“ от това време. Академик Атанас Малеев, първи зам.-министър на народното здраве и председател на Медицинската академия прочита Указ на Държавния съвет на Н Р България за награждаване на болницата с орден „Червено знаме на труда“. Минчо Табаков, председател на ИК на ОНС Стара Загора обявява решението Първостепенната окръжна клинична болница да носи името на известния български лекар проф. д-р Стоян Киркович. Вечерта в залата на старозагорската опера се състои голям концерт. Съобщава се и за проведена научна сесия с участието на учени, лекари от Стара Загора и страната.

Стоян Киркович е роден на 15/28 декември 1875 г. в София, в семейството на известния лекар д-р Кирко Киркович (1840-1877). Бащата е първият дипломиран български лекар в София преди Освобождението, завършил медицина в Москва. Майката Рада Гугова-Киркович (1848-1941) е от рода на Найден Геров (неин вуйчо), известна възрожденска учителка и просветна деятелка. Младежът получава основно образование в Копривщица и Пловдив. През 1893 г. завършва с отличие класическия отдел на Софийската гимназия. Заминава за Виена и през 1900 г. завършва успешно медицина. Завръща се в България и работи като старши ординатор в Търново и Варна. През 1904 г., с решение на Върховния медицински съвет е изпратен отново във Виена, в клиниката на проф. Edmund von Neusser (1852-1912), за да специализира вътрешни болести. В издаденото от професора удостоверение на младия Стоян Киркович е записано: Високообразован в областта на вътрешната медицина както практически, така и научно, и извънредно способен да ръководи самостоятелно отделение по вътрешна медицина. В годините от 1904 до 1906, по препоръка на проф. Neusser, специализира и шест месеца в Париж, Франция. Младият лекар получава отлична подготовка като клиницист в двете водещи европейски школи – виенската и парижката. Биографията и подробности от медицинската практика на д-р Стоян Киркович са описани в статия, публикувана през 2010 г. в списание In spiro.

След завръщането си в България д-р Киркович е назначен в Александровска болница в София. Един от създателите на Медицинския факултет към Софийския университет. Участва като лекар в Балканската и Първата световна война. През 1927 г. е избран за редовен професор. Създател и ръководител до пенсионирането си през 1947 г. на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. От 1960 г., след смъртта му, Катедрата носи неговото име. Проф. д-р Киркович се ангажира и с важни обществени дейности: секретар на Дирекцията на народното здраве (1903); член на Върховния медицински съвет и временно негов председател; член на Комисията за борба с маларията (1907); секретар на новооснованото в България „Дружество за борба с туберкулозата“ (1908); основател и главен редактор на списание „Българска клиника“; дългогодишен член на Управителния съвет на Българския червен кръст; ръководител на Дружеството на интернистите в България (1938). През учебната 1930/31 година е избран за ректор на Софийския университет.

Автор на статии и на първите учебници в неговата специалност Пропедевтика на вътрешните болести (1931 г. със седем издания); Клинични лекции (1937); Терапевтични беседи (1942)

Много добър и уважаван учен и специалист. Негови ученици и колеги го характеризират с много точни думи – скромност, човечност и безкористност, които може и сега да ни се струват архаични и недостижими. Важни качества професионализъм, хуманизъм, отдаденост към учениците и колегите си. Скромен и като човек и в облеклото и в бита си. Обича порядъка, точността и дисциплината. Запален филателист. Обича и успява всичко да проверява и преглежда сам. Не понася да види наметнато палто върху бялата престилка; не разрешава да се сяда на леглото на болния, против ръкуването, особено в Клиниката. Има и особено мнение за т.н. „временни“ диагнози, счита ги погрешно. При визитации не позволява да се говори за нищо друго, освен за болния.

Създава школа. Негов последовател в Стара Загора е доц. Маргарит Маринов Пенев. В оглавяваната от него катедра по вътрешни болести са се обучили и получили специалност над 200 лекари. От 1921 до 1945 г. води много подредено един вид дневник/тетрадка с имената и биографиите на свои възпитаници. Тази тетрадка през 2015 г. издават в книга неговите колеги. В нея фигурират имената на д-р Илия Г. Милошев, роден в Стара Загора, учил в Прага и Грац, на д-р Спилко Хубанов (д-р Русев), роден в Чирпан, учил медицина в София.