Иван Гарванов (1869 - 1907)
На 28 ноември 1907 г. в София е убит Иван Гарванов. По-точно е да се каже, че на 28 ноември Иван Гарванов и Борис Сарафов са екзекутирани, по решение на Серския окръжен комитет, ръководен от Яне Сандански. Физическото действие е извършено от Тодор Паница (Паница получава пари за това) в дома на Сарафов на ул. Осогово № 36 под предлог, че ще се проведе среща между т. нар. вътрешни и външни дейци. По това време двамата – Гарванов и Сарафов са членове на Временното задгранично представителство на ВМОРО. Сложна за обяснение и разбиране е ситуацията в македонските освободителни движения. Ситуация, която продължава с години и може да бъде наречена война. Сблъсък на идеи, на представи за бъдещата дейност, сблъсък на характери и его-та, непримиримост на хора, които „силно любят и мразят“!
Иван Георгиев Гарванов е роден в Стара Загора на 23 декември 1869 г. Баща му и други негови близки роднини са убити в Руско-турската война 1877-78 г. Заедно с майка си и по-малкия си брат споделя несгодите на другите старозагорци с бягство в Габрово и Търново и последващо завръщане. Образование получава в Стара Загора, Пловдив и София (във Висшето училище 1889-1893 г., където се сприятелява с Дамян Груев). Продължава обучението си във Виена, специализира физика в Университета при проф. Франц Екснер. На 12 юли 1894 г. успешно защитава двегодишния си труд, докторат на тема „Вътрешното триене на маслата и тяхната промяна от температурата“. Подготвя се за работа като асистент, за научна и преподавателска кариера. По семейни причини се завръща в Стара Загора. От тук, заедно с приятеля си Андрей Тошев заминава в Солун – учител по математика в Солунската гимназия. Там се запознава с борбите за свобода на Македония и през 1897 г. създава Българско тайно революционно братство. След разтурянето на братството, застава начело на ЦК на ВМОРО (1901 г.). Под негово ръководство, през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание. В революционната си дейност използва псевдонимите Аврам, Атила, Павел, Саул и Давид.
Подробности от биографията на Гарванов намираме в книгата на Любомир Милетич „Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов“, издание на Македонския научен институт, 1927 г. Милетич лично записва разказа на Гарванов по време на срещи в София, година преди убийството: Роден съм в Стара Загора на 1869 г. 23 декември. Родителите ми бяха от Стара Загора. Баща ми Георги Иванов бе убит в Руско-турската война. Той беше богат търговец. След като Сюлейман паша превзе Стара Загора, на третия ден тогава убиха и дяда ми и чича ми. Аз с майка си и по-малкия си брат избягахме в Габрово и Търново. Първоначално образование получих в Стара Загора до V клас. Тъкмо през време на Съединението бях отишел в Пловдив и се прекъсна обучението. Купих си цървули и отидох заедно с другари ученици в казармата за доброволец, но не ни приеха. След това си отидох в Стара Загора, а сетне продължих в Пловдив гимназията до край. Една година учителствах в Стара Загора. Постъпих на 1889 г. по физико-математика във Висшето училище в София. Заминах във Виена да се специализувам по физика. Работих в кабинета на професор Екснер. Напечатах съчинение „Върху вътрешното търкане в маслата“ („Ueber die innere Reibung in den Oelen“)… От Виена се върнах в Стара Загора. Там беше Андрея Тошев, който беше се върнал от Солун.
В книгата си „Спомени…“, издадена през 1926 г. в София старозагорецът Атанас Трифонов Илиев разказва за срещата си с Гарванов през 1902 г., по време на работата си в Българската екзархия в Цариград. Атанас Илиев пише: С председателя на Вътрешната революционна организация Ив. Гарванов за първи път се виждах. Ала като мой съгражданин, той бе много откровен към мене. В един дълъг разговор, който имах с него, той се произнасяше с възторг за патриотичното настроение на българите в Македония: „Съвсем не са те такива, както на подбив им се приписват някои качества от отрицателен характер. Те са кораво българско племе, готово на крайни жертви за постигане свободата си. Те заслужават да работи човек за тяхното свято дело“. И Ив. Гарванов, с риск на живот бе всецяло предан на македонското освобождение.
През 1941 г. Старозагорската благотворителна дружба в София издава книжка от 30 страници за Иван Гарванов (Дружбата носи неговото име), в която са събрани както записките на Милетич, така и отделна статия от него, а също и спомените на Андрей Тошев.
Във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора могат да бъдат намерени и други заглавия, свързани с живота и дейността на Иван Гарванов: книгата „Иван Гарванов – Спомени, документи, материали“, съставители Валентин Китанов и Цочо Билярски, издадена в София от Македонския научен институт, 2005, 392 с.; на Борис Николов, Марио Цветков, Васил Станчев „Иван Гарванов (1869-1907), венча се за Македония“, издадена в Ст. Загора, 1995, 79 с., с илюстрации и факсимилета, в която подробно е осветен периодът на учение във Виена, а също и романизираното повествование „Мрак и зарево над Солун“ – бурен и романтичен разказ за дейността на Иван Гарванов и нежната любов с учителката от Девическата гимназия в Солун Аделина Георгиева. Книгата е издадена през 2004 г. в Стара Загора с автори Васил Станчев и Жанета Рогошева.
Къщата, в която е живял Иван Гарванов в Стара Загора вече не съществува. На мястото има малка възпоменателна плоча.
