Арх. Велчо Танев Велчев (1920 – 1977)

На 26 април 2020 г. се навършиха 100 години от рождението на арх. Велчо Велчев, старозагорец, специалист, с чието активно участие е създаден обликът на съвременния град. Периодът, в който архитектът проектира и работи по благоустрояването на Стара Загора е сравнително кратък (умира на 57 години), но професионалният късмет го среща с интересни и важни за града ни хора – Йордан Капсамунов, тогава кмет на града, младия скулптор Валентин Старчев, неговия колега арх. Йордан Тангъров, които оставят спомени за работата си с него. За арх. Велчев пише и арх. Живка Кирчева в своето обширно изследване „Стара Загора в архитектурни образи“. Но въпреки всичко, няма много публикации за архитекта! За него ни разказа най-малката му дъщеря инж. Румяна Велчева, която е поела професионално по стъпките на баща си. Предостави и снимки от семейния архив. Велчо Велчев е роден на 26 април 1920 г. в семейството на Ничка и Таню Велчеви. Бащата работи в Общината, а майката е домакиня. Къщата им се е намирала на днешния бул. Руски и ул. Ген. Гурко. Велчо има още двама братя. Учи в училище „Свети Никола“, пее в хора на църквата. Продължава учението си в Мъжката гимназия. От ранна възраст се увлича по рисуването. Учи като частен ученик при учителя по рисуване художника Кипро Николов и при художника Димитър Караджов. Мечтае да стане художник, но… Тъй като бащата много държи синът да е офицер (статус престижен в обществото тогава), семейството решава през 1938 г. да изпрати Велчо във Военното училище в София, във Военна гимназия към училището с тригодишен срок на обучение. Военната гимназия е създадена на 12 юни 1937 г. с царски Указ № 164. Закрита е на 6 октомври 1944 година. Приет е при много силна конкуренция. По здравословни причини не завършва обучението, не се дипломира там. През 1939 г. заминава за Германия. Записва архитектура в Техническия университет в Дрезден. Създава семейство и му се ражда дъщеря. Започналата война принуждава семейството да се завърне в България. Обратният път е труден и опасен. Налага се дори да изминават някои разстояния пеша. Прехвърля се в софийската Политехника и завършва с първия випуск през 1947 г. заедно със свои състуденти от Дрезден – Евгени Зидаров, Владимир Греченлиев, Кунка Цакова, Климент Хантов – бъдещи успешни архитекти. До 1951 г. работи в Димитровград. Строи и буквално създава новия град. Там като технически ръководител се запознава и с поета Пеньо Пенев. При завръщането си в Стара Загора започва работа в екипа на кмета Йордан Капсамунов. Двамата са личности с широк поглед, с размах и перспектива и в мисленето и работата си и годините на съвместната им работа са знакови и запомнящи се за облика на града ни. В спомените си, издадени през 2007 г. Капсамунов разказва за арх. Велчев. С Йордан Капсамунов остават докрай приятели. Дъщерята Румяна си спомня как са ходили на гости при кмета в къщичката на лозето в Беш бунар вече след пенсионирането му. Като ръководител на новосъздаденото проектантско Ателие по градоустройство се заема с новия градоустройствен план на Стара Загора. До 1959 г. е главен архитект. От 1966 до 1972 г. е в Стопанското промишлено предприятие „Сградостроителен комбинат“, по-късно – Заводостроителен комбинат – Стара Загора под управлението на инж. Великов. През 1972 г. получава първия инсулт! В спомените си друг старозагорец арх. Тангъров го определя като „опонент, партньор, приятел, щедро раздаващ идеите си на местните колеги-проектанти без никакви материални и морални претенции“. Двамата са свързани и по почти роднинска линия. Йордан Тангъров със съпругата си са кумове на Велчо Велчев при втория му брак през 1960 г. с Иванка, която е израснала в семейството на Антоанета Тангърова. Дълъг и интересен е списъкът с реализирани проекти и идеи, които са останали от арх. Велчо Велчев. Работейки известно време в Сливен, е създател на Проектантската организация в града. Негови проекти са реализирани и в София, някои за съжаление недовършени поради ранната му кончина. Той е първият архитект в Стара Загора, който проектира и изгражда жилищни сгради по новите монтажни строително-конструктивни системи. По негов проект е първият жилищен блок на бул. „Патриарх Евтимий“, изпълнен по Скелетно-безгредова напрегната на строежа система (СПБНС). С името на арх. Велчев са свързани толкова разпознаваеми и обичани от старозагорци места и сгради: Стадион „Берое“ (открит на 4 април 1959 г.); напоителният канал по улица „Братя Жекови“; градината с езерото и ресторанта между улиците „Митрополит Методий“ и „Славянска“, носеща сега името парк „Йордан Капсамунов“; езерото и бирарията „Загорка“; площадчето пред входа на парк „Аязмото“ с фонтана на жабките (скулптурите на жабките и лотосът в центъра на шадравана са дело на Валентин Старчев, тогава още студент); благоустрояването на „Аязмото“ – пространствата около митрополитската сграда и създадения в приземните помещения ресторант „Пещерата“; парк „Алана“; жилищните кооперации „Левски“ – на ул. „Гурко“ 69; „Букет“ – на ул. „Гурко“ 67; жилищната сграда до Радио Стара Загора на ул. „Св. Княз Борис“; жилищната сграда до НТС по ул. „Ген. Столетов“; трите осеметажни блока по бул. „Славянски“ до ул. Отец Паисий“ и още, и още. Припомнете си стиховете на Петър Караангов „Животът се измерва не с годините, а с дирята, оставена след нас“! Вярно, кратък е жизненият път на арх. Велчев, но дирята е ярка, професионална, незабравима! В Регионалния исторически музей – Стара Загора е създаден фонд с документи и снимки за арх. Велчо Велчев.