Бакаловата къща

Бакалови е разпознаваема фамилия в Стара Загора. Не само защото издава занятието на основателя Иван хаджи Митев, но и поради факта, че е от бележит възрожденски род и потомците Бакалови са играли важна роля в обществения, политическия, стопанския и културния живот на града и страната. Сред старозагорци къщата на бул. „Руски“ № 57 се помни като „Бакаловата”, макар че има още две, на другите братя. На ул. „Цар Освободител“ № 142 (дн. бул. „Руски“), близо до Военния клуб, се е намирала къщата на адвоката Господин Бакалов. На бул. „Патриарх Евтимий“, срещу църквата „Св. Богородица”, е къщата на д-р Крум Бакалов. В предоставен от наследниците оригинален документ – Владало (нотариален акт) от 26 април 1884 г. четем, че Иван х. Митов придобива имот от 770 кв. м, чрез покупка. От приписката на гърба на документа разбираме, че през 1925 г. д-р Крум Иванов Бакалов продава 385 кв. метра от този имот. Къщата е завършена през 1910 г. Не са запазени имената на проектанта и строителя, но по своята външна архитектура и вътрешно разпределение е типична за началото на ХХ в.: двуетажна, с мазе и таван, източна фасада и вход от улицата, отделна двойна порта за вход в двора.

Няколко стълби въвеждат в къщата от южната фасада през двора. От малкия салон се влиза в четири самостоятелните стаи на първия етаж и по вътрешни стълби – на втория. И тук, както традиционно в старите градски къщи, има втори „черен” изход от кухнята към двора. И до днес са запазени оригиналните фризове на фасадата, дървената дограма и металните решетки. Очарователен е малкият двор на две нива с характерните за Стара Загора чемшири, чешма и лятна кухня. Къщата наследява единият от петимата братя – Митьо Иванов Бакалов, роден през 1876 г. Той продължава и семейното занимание на бакалин и търговец. Не успява да получи подобаващо образование, но със своя труд и финансова подкрепа осигурява учението на братята си. Господин, Георги и Крум завършват в Швейцария, а Борис – право в Софийския университет. Бакаловата къща е паметник на културата пета степен – „за сведение”. В периода на социализма къщата е ползвана за офиси на Градския съвет за култура.

След 1989 г. е реституирана и отдавана под наем.