Архитектурен комплекс „Музей на религиите“

Стара Загора – град, който диша с богата история и съвременен дух, крие в себе си не просто поредната градска среда, а истинска съкровищница от културни и исторически забележителности. Разположен в сърцето на Тракийската низина, този град е свидетел на хилядолетия човешка цивилизация, чиито следи все още могат да бъдат открити по улиците, площадите и музейните експозиции.

От праисторическите селища до тракийските поселения, през римските крепости и възрожденски сгради, чак до модерната градска среда – Стара Загора е жив разказ за българската история. Всеки неин камък, всяка запазена сграда крие истории, които продължават да говорят и днес. Тук историята не е просто музеен експонат, а жива материя, която диша сред улиците и площадите. Всяка разходка се превръща в пътешествие през различни епохи, които се преплитат и допълват. Независимо дали сте запален историк, архитектурен ентусиаст или просто любопитен пътешественик, Стара Загора ще ви разкрие своята многопластова и богата история, която заслужава да бъде опозната и разбрана...

Архитектурен комплекс „Музей на религиите"

В центъра на Стара Загора се намира Архитектурен комплекс „Музей на религиите" – уникален обект на културно и архитектурно наследство не само в България, но и на Балканите. Мястото е било почитано като свещено през различните исторически епохи. По време на археологически проучвания в рамките на комплекса е разкрито невероятно наслагване на културни пластове: останки от култова яма от ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.), езическо светилище, посветено на тракийския конник (ІІ – ІІІ в.), средновековна християнска гробищна църква (края на Х – ХІІІ в.) и мюсюлмански храм „Ески джамия“ (ХV – ХХ в.). В комплекса са маркирани и съхранени всички тези разнообразни култови елементи, носещи архитектурните характеристики и стилистиката на различни времена и култури. 

Най-запазената сграда в рамките на комплекса е мюсюлманският храм „Ески джамия“, построена през 1409 г. от османския пълководец Хамза бей. Още през 1927 г. джамията е призната за народна старина. Статутът ѝ на архитектурно-строителен паметник на културата е препотвърден многократно през годините, като през 1968 г. е обявена за национален паметник на културата от Античността и Средновековието, а през 1972 г. нейните стенописи са признати за паметници на изобразителното изкуство от национално значение. Впечатляваща е архитектурата на джамията.

Сградата се състои от квадратен молитвен салон и открито преддверие, покрито с три малки купола. Покритието на молитвения салон е осъществено от купол с диаметър 10,60 м. Той е изграден чрез забележителна конструкция без използването на подпорни колони и лежи върху 20-стенен барабан. Градежът му е от тухли с хоросанова спойка, а покритието му е оловно. Осветлението в молитвения салон се осъществява от три реда прозорци. На южната стена е оформена декоративна ниша михраб, украсена с две колони и арка. Нишата показва посоката към свещения град Мека. Отново на същата стена е издигнат минбарът – висока платформа със стълби, от която имамът чете хутбата (проповедта). На северната стена се намира махфилът – специално отделение за жените, оформено като балкон с красиви декоративни орнаменти. Молитвеният салон и куполът са изящно изписани с многобройни стенописи. Основната тема са стилизирани цветя и растителни орнаменти, присъстват калиграфски арабски надписи – цитати от Корана. В зенита на купола е изградено кръгло пано с акантови листа. Около прозорците е оформена барокова композиция. В цветовата гама на стенописите преобладават зелено, керемидено червено, охра, синьо, жълто и черно.

През 1856 г. джамията претърпява голям ремонт, след като е пострадала от пожар, тръгнал от намиращия се в близост безистен. Тя е единствената оцеляла, изцяло запазена голяма обществена сграда в Стара Загора след разорението на града по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Тъй като църквите са разрушени, до тяхното възстановяване християнското население използва джамията за извършване на християнски обреди като кръщенета и венчавки. През 1882 г. на джамията е направен голям ремонт и тя е повторно осветена като мюсюлмански храм.
Археологическите проучвания, които регистрират уникалното културно напластяване на обекта, се извършват в периода 2001 – 2004 г. и през 2009 г. под ръководството на археолога Димитър Янков. През 2011 г. по проект на Министерството на културата с европейско финансиране са извършени дейности по пълна консервация и реставрация. Заради своята висока художествена и архитектурна стойност, както и заради изобилието от разнообразни културни пластове, днес комплексът е музеен обект, който предизвиква интереса на многобройни посетители от страната и чужбина.

Източник: Списание daibau.bg
Част от статията „Стара Загора – градът с хиляди лица“