Списание „Надежда”

…Мъчно се събират спомощници, много мъчно. Не дават хората пара за книги. Особено по нашия край охотата към прочитане в младежта е съвършено неразвита. Нашият *** спи и вечно ще спи, ако върви работата все тъй. Тукашните млади хора мислят съвсем за друго: как да се накичат по-добре, как да пият и да се веселят, как да се присмиват един на други и да се подиграват. В живота им няма нищо душевно, нищо нравствено… Не им говори за читалища, за вестници, за книги и списания, че ще те вземат на подигравка. 3-4 лева за една хубава книга или списание им се видят много, а като прахосват вечер по няколко десетки лева за работи, крайно непрепоръчителни за един млад човек, тях не жалят.

Това сърцераздирателно писмо е публикувано през 1900 г. в първи брой на списание „Надежда”, издавано в Стара Загора. Слава Богу, описанието не е за нашия град! И както уточняват редакторите: Ние бихме от сърце желали тая характеристика да се отнася само до мястото, за което е дума в писмото. Името на мястото деликатно е пропуснато! А редакторите са уважаваните и популярни в Стара Загора мъже Атанас Трифонов Илиев и Стефан Момчилов. Атанас Илиев по това време е директор на Старозагорската девическа гимназия, а младият Момчилов току-що се е върнал от обучение в Америка.

Надеждите, които възлага Атанас Илиев на „Надежда”, са големи! В своите спомени, издадени през 1926 г., пише, че от 1899 г. у него зрее идеята да започне издаването на списание за ученици и за …всичката интелигентна младеж... Тази мисъл не ми даваше мира и ми се натрапваше постоянно и денем и нощем. Едно след друго в ума ми се въртяха заглавията на статиите, които трябваше да намерят място в кроено списание. В сътрудничеството на народния поет Иван Вазов аз ни най-малко не се съмнявах. И наистина още в първия брой редакцията прави премиера на Вазови произведения. В издадените три броя на списанието са отпечатани пет негови стихотворения, като три са публикувани за първи път: „Двайсетий век; „Две пролети” и „Керванът”. Това не е случайно. Двамата се познават от години, другаруват и си имат пълно доверие. От запазената кореспонденция разбираме, че Вазов разрешава на приятеля си  да избира какво да помести от изпратените творби. Успоредно с това Атанас Илиев събира и издава нова стихосбирка на поета „Под нашето небе”, която раздава като премия на абонатите на списанието.

В архива на издателя са запазени писма и от други известни личности – поети, писатели, общественици, учени, които подкрепят и сътрудничат на изданието: Христо Генадиев, Димитър Илков, Вела Благоева, Георги Хаджибонев, Стефан Киров. Подкрепа и препоръки списанието получава и от Министерството на народната просвета. В своя пети брой авторитетното списание „Училищен преглед” съобщава за излизането на „Надежда”.

Отпечатаните  три броя следват еднаква структура: основен дял, който съдържа художествени произведения, спомени, публицистика и научнопопулярни статии; втора част – „Книгопис”, с представяне накратко и рецензии за новоизлезли книги и списания и трети дял – рубриката „Вести от науката, литературата и живота” – съобщения за новости и любопитни факти. Въпреки обнадеждаващото име, съдбата на списанието повтаря съдбата на не едно и две начинания по нашите земи! Атанас Илиев неочаквано е уволнен от гимназията и през юли 1900 г. приема поканата да стане главен секретар на Българската екзархия в Цариград. Не са за подценяване и финансовите трудности. Младият Момчилов също не оправдава очакванията! Въпреки краткия си живот списание „Надежда” има значимо и достойно място в литературния живот на Стара Загора и следосвобожденска България.