Старозагорският митрополит Павел и неговите „Дневници“
През 2017 г. в Русе излизат от печат „Дневници“ на Старозагорския митрополит Павел, обхващащи период от 1919 до 1940 г. Книгата е дело на респектиращ екип – съставителство и бележки: Тодор Билчев; съставител на приложението и консултант Борис Цацов; рецензент проф. д-р Лъчезар Георгиев; научен редактор д-р Никола Бенин. Съвместно издание на Държавен архив – Русе и Русенската св. Митрополия, с благословението и спомоществователството на Н. В. Пр. Русенския митрополит Наум. Посветена е на 135-годишнината от рождението на митрополит Павел. През 2019 г. същият екип добавя и допълнение „Документални доказателства по Дневниците на Старозагорския митрополит Павел (за периода 1924 – 1939 г.)“. Изданията са още едно доказателство, че в държавните институции – архиви, музеи, библиотеки, които са призвани да съхраняват паметта, има все още интересни документи, които чакат своето време! Документи, които могат да осветлят и допълнят неизвестни и недостатъчно проучени исторически периоди и личности. А това е още по-валидно за частните колекции и сбирки!
В конкретния случай, личните документи – писма, снимки, спомени от архива на митрополит Павел са дарени в Държавен архив – Русе през 1979 г. от неговата племенница Лиляна Петкова. Сред дарението е и дневник – седем ситно изписани тетрадки, малък формат, средно с по около 200 листа, обхващащи периода от 16 юли 1919 г. до 23 септември 1940 г. И както отбелязва в „Към читателите” Стефка Маринова, началник отдел на Държавен архив – Русе „…факти за събития и хора, белязали историята на страната ни и на Старозагорската епархия за един продължителен период от време, като се вглеждаме в ежедневието на българската държава и на Българската православна църква през очите на един от нейните архиереи.”
Старозагорският митрополит Павел със светското име Петър п. Константинов п. Иванов е роден на 5 март 1882 г. в град Самоков. Както е видно и от презимето и фамилията, расте в потомствено свещеническо семейство. Първоначално учи в родния си град, а гимназия – в Русе. От 1897 до 1902 г. учи в Самоковското богословско училище. Същата, 1902 г. е изпратен от баща си в Русия, в Таврическата духовна семинария в гр. Симферопол. От 1903 до 1907 г. учи в Петербургската духовно академия. Дипломира се с научна степен „кандидат на богословието” с темата „Устройство Болгарской екзархийской церкви: историко-канонический очерк”. Завръща се в България и от септември 1907 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. През декември същата година, в храма на семинарията „Св. Йоан Рилски”, е подстриган в монашество с името Павел от Великотърновския митрополит Антим. По-нататък през годините следва каноническия път и през декември 1913 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Максим. От декември 1917 г. е ректор на Софийската духовна семинария. След смъртта на митрополит Методий (1 ноември 1922 г.), глава на Старозагорска епархия, е проведен избор и на 4 март 1923 г. архимандрит Павел е утвърден за Старозагорски митрополит. Осем години митрополит Павел е постоянен член на Св. Синод. Автор е на множество проповеди и беседи, превежда от руски, сръбски и английски, редактира богослужебни книги и помагала. Активно участва в обсъждането и преработването на Екзархийския устав, приет през 1932 г. Високоценен е приносът му за развитие на Старозагорска епархия. Заедно с това значима е и обществено-полезната му дейност като председател на старозагорския клон на Българския червен кръст, главен ръководител на Съюза на православните християнски братства в България, постоянен сътрудник на списание „Християнска мисъл”. Участва в конференции, срещи, обсъждания на църковните проблеми. Умира на 4 октомври 1940 г., внезапно, по време на една от обиколките си из епархията. Погребан е в двора на старозагорския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.
Нещо много важно прави впечатление на четящия дневниците – Митрополит Павел непрекъснато пътува! През ден, през два отбелязва, че отива или е ходил в София, Бургас, Видин, Търново, Варна и къде ли още не… В градове и села на Старозагорска епархия, в чужбина!
Дневниците на Митрополит Павел съдържат интересна и ценна информация за събития и личности от Стара Загора и региона. Написаното помага да се уточнят дати и случки, хвърля допълнителна светлина върху някои предишни разкази. Самият дядо Павел пише на 1 януари 1931 година „Едно време си водех дневник (записките от първата тетрадка прекъсват 8 август 1926 г. и са възобновени на 1 януари 1931 г. – б.м.), но го прекъснах, и сега виждам, колко съм загубил, защото много интересни случки и преживелици паметта ми лошо запечатва и възпроизвежда. Ще се опитам да заведа и да водя дневник занапред, та дано успея”.
