Образованието в Стара Загора, поглед в миналото

Стара Загора е град с традиции в образованието и учебното дело! Не случайно още през Възраждането е наричан „Оксфорд на Южна България”; „Малката Атина” и „дойка на духа за свобода”! Първото светско училище в града създава просветителят даскал Атанас Иванов през 1841 г. (а според някои изследователи даже и по рано). По-късно, през 1850, друг просветител, Захарий Княжески отвежда Анастасия Тошева и Александра Милкова на учение в Русия. След завръщането си в Стара Загора през 1857 г., те създават девически училища към двете църкви – „Св. Димитър” и „Св. Богородица”. Сведения за това събитие с описание на изучаваните предмети, условията за приемане, такси, облекло, храна намираме в Цариградски вестник, бр. 356 от 10 ноември същата година. В ония времена началото на учебната година се отбелязва тържествено, с отслужване на молебен с водосвет. Следват подходящите за случая речи от директора на училището и някои от видните учители и уважавани граждани. След това децата се разпределят по стаите и занятията започват. За старозагорските училища по-важни и тържествени са 11 май – Денят на братята Кирил и Методий и годишните изпити за приключване на учебната година. Любопитни редове за ученици, учители, учебни програми, нрави и порядки в училищата можем да намерим в периодичния печат, в книги със спомени и отчети. Безспорни са успехите и високо ниво на учение. Но важни и полезни за анализиране са проблемите и погледът на нашите предшественици към тях! Ако се абстрахираме от датата, описанията и проблемите звучат толкова съвременно!

Във варненския вестник „Черно море” от 16 ноември 1891 г. четем следното за Стара Загора: В Стара Загора за учебното дело да се говори, както вярвам да е и по други места в благословената България, е твърде на мода. Кой отдето се откъсне все проекти дава за подобрението му, а никой не се залавя на дело да помогне, с изключение на отец В. Ж.(?). Децата се пращат на училището не защото им е дошло време за учение, а да ги отмахнат родителите им от главите си. Съставих си даже мнение, че да им е позволено по на три години да ги провождат, не би се двоумили да ги пращат. Казвам пращат, защото още от самото начало децата се водят в училището не от бащите, а от майките; пък и повечето родители не се явяват никакви, а тикнат в ръцете на рожбите си нужното кръщелно свидетелство, дадат им някои и други наставления и ги изпратят сами да дирят училище. Детето явило се или не – по-малко искат да знаят… На старозагорчени не може да се отрече ученолюбие. Стига човек да погледне какви училищни сгради имат; например училищната сграда на „Св. Димитрийската” махала може с величината си да засрами даже и Пловдивската гимназия, но политическата икономия им бърка. Тази сграда се направи казарма за да се печели от добрия наем, а децата си поместили в наети стаички в които се наредили като сардели по 45-50 ученика. И т.н. и други подобни за подбора на учителите, за тяхната подготвеност, за заплатите им, за отоплението в сградите, за дисциплината, за етиката и морала! Като споменахме етика и морал, да припомним издадените, в края на XIX в. „Правила за учтивост за ученичките при Старозагорската Марийнска Девическа гимназия“ (по предложение на Атанас Илиев) и „Правилник за примерно поведение на учениците в казанлъшките училища“. По-късно тези правила са приети и в други училища на страната. Или извадката от издадените през 1930 г. в Стара Загора от учителя Вълчо Орачев „61 беседи за родителско-учителски срещи. Ръководство за учители”, включващи въпросите на учене, възпитание, хранене, четене на книги, игри. В точка 9 „Вземане на частни уроци” четем: Днес е модно да се вземат частни уроци най-вече по чужди езици и музика(!). Това обаче, не всякога е полезно за детето. За децата без особени дарби, вредно е през годините на основното, дори и прогимназиално образование да се вземат частни уроци. Вреди се на школската работа, пресилват се душевно и им се отнема времето за игра, нужна през тая възраст. Частни уроци не бива да се вземат и по учебните предмети, по които детето има слаб успех. Да се предпочита повтаряне на отделението.(!) Авторът на дописката, отбелязан с инициал П., завършва приповдигнато и с апломб: Не, не! Бъдещето поколение иска характер, иска въспитание, иска истинска наука! Под булото на учебното дело не трябва да се скриват егоистични, партизански, низки стремления!