Халите
На 4 февруари 1934 г. в Стара Загора са открити новопостроените градски хали. Сградата и днес е един от символите на града ни, вписана като паметник на културата с местно значение от 1989 г. Старозагорският митрополит Павел пише през 1934 г.: …В неделя, 4-ти (февруари, 1934 г.) по моя покана митр. Стефан (Софийски митрополит) и еп. Борис служиха литургия в „Св. Богородица“… След отпуст отидохме в новите градски хали (покрит пазар), гдето аз извърших водосвет на откриването им. Натискът беше толкова голям, че аз не можах да обгърна с поглед вътрешността на сградата.
В началото на 1929 г. е определено мястото за строеж – в централната част на града, в непосредствена близост до градската градина, източно от сградата на тогавашната община. През 1930 г. общинското ръководство в Стара Загора обявява конкурс за идейни проекти. Първа премия е присъдена на проекта с мото „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева-Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков. Строителството започва през май 1932 г. По страниците на местния печат е отразена и „сагата“ по събиране на финансовите средства за строителството. Кметът на града нееднократно моли правителството да отпусне допълнителни субсидии и кредити. Застроената площ от 1450 кв. м струва на местната власт 5 мил. и 600 хил. лв. Сградата е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи. Вътрешното пространство е разделено на няколко помещения. В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула. Освен като интересен декоративен елемент тя служи и за резервен водоизточник, тъй като в нея е монтирана голяма щерна за вода. На последния етаж е предвидено да се поставят часовници от юг и изток, но тази идея не се реализира. От площадката на последния етаж се открива великолепен изглед към града. За времето си това е най-високата точка, от която човек може да се полюбува на старозагорската панорама.
През годините назад сградата претърпява няколко реконструкции, които нарушават автентичността на вътрешното пространство: през 1939 г., през 1955 г., през 1983 г. и през 1999 г., когато халите се превръщат в Художествена галерия.
