Парк „Пети октомври“ или Градската градина в Стара Загора!
Непосредствено след войната 1877-1878 г. мястото в центъра на разрушения и изгорял град представлява „неразчистени още дворни места“ според старозагореца Атанас Трифонов Илиев („Спомени…“, 1927 г.). Тук през есента на 1879 г. граждани, духовенство и управление полагат основния камък за възстановяването на града. От 1879 до 1892 г. се именува площад „Богориди“. От 1892 до 1895 г. – парк „Богориди“. От 1895 до 1948 г. – Княз Борисовата градина. От 1948 до 1990 г. е парк „Максим Горки“ и от 1990 г. официално получава името „Парк 5-и октомври“, но много по-често е наричана „Градската градина“. В края на 90-те години на XIX в. в протоколите на Общинското управление се обсъжда предложение за обособяване на градска градина в Стара Загора. Всеки развиващ се град в освободената българска държава създава в централната си част такива паркове. За гражданите първото публично съобщение е в Старозагорски общински вестник, брой първи от 22 октомври 1892 г. Там четем: Една градска градина е необходимост в един град. Уморени от дневната си работа, хората търсят почивка, разходка на чист отворен въздух. Полето по своята самотия и глухост, частният двор по еднообразието си често пъти омръзват. Всякой търси да се поразходи, да се поразхлади, като днес се види с едного, утре с другиго и поразмени няколко мисли; а това може да стане само в една публична градина. Разходката в нея е толкова по-приятна, наслаждението толкова по-усетимо, колкото тя е по-добре уредена. Затова Общинското управление е условило един градинар за уреждане на градската градина, който е бил като такъв 10 – 12 години в Пловдивската княжеска градина. Изследователи предполагат, че това е Марин Пенчев, унгарски възпитаник. По-късно Марин Пенчев свързва трайно съдбата си със Стара Загора. Участва в създаването на другия парк – символ на града ни – Аязмото. Тук живее и неговият син – предприемачът Димо Маринов. Особено внимание заслужава един елемент от оформянето на градината – нейната ограда. През 20-те години на ХХ в. на заседания на Общинския съвет се обсъжда въпроса за по-трайна ограда на Градската градина. Първоначално градината е била оградена с дъски (както се вижда на една от старите снимки). За развитието на въпроса разбираме и от публикации в старозагорските вестници от онова време. През януари 1927 г. в. „Дума“ информира: Подновяването на Ст. Загорската централна градина върви усилено. Планират се и поправят всички алеи около паметника. (има се предвид Паметника на защитниците на Стара Загора, създаден през 1902 г.); през април с.г.: От няколко дни в Ст. Загора започнаха работите по ограждането на градската градина. Оградата ще бъде бетоно-желязна.; и малко по-късно през същия месец: за ограда на градската градина Ст. Загора, са предвидени в бюджета други 230 000 лева. Цялата ограда ще бъде довършена с 460 000 лева. Оградата наистина става красива, изящна, внушителна. През май 1927 г. вестник „Дума“ съобщава, че от общинския бюджет са отпуснати 80 хил. лв. за прокарване на вода в централната градина, която ще служи за нуждите на пожарната команда и напояване градината. На 2 август в градината, пред Паметника на загиналите старозагорци поднасят венци и цветя по повод 50-годишнината от боевете при Стара Загора 1877 г. През 1967 г. е извършена основна реконструкция на Градската градина. Проектът е дело на арх. Надя Пиперова и екип специалисти от Районната проектантска организация. Направена е нова канализация, водопровод и осветление, подменени са дървета, създаден е нов фонтан и две детски площадки. Реконструирана е алейната мрежа и е премахната съществуващата ограда на градината. Само за специалното градинско осветление са изразходване 28 хил. лв. В няколко публикации във в. „Септември“ от същата година са представени подробности за реконструкцията. Ремонтът е завършен в навечерието на 2 август 1967 г. Вероятно в ония времена е сложен първоначалният вариант на момчешката фигурка на чешмичката? И през следващите десетилетия Градската градина претърпява промени, но остава любимо място за срещи и отдих на старозагорци. И за снимки, разбира се!
Снимките са от фонда на Регионална библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора и от частни колекции.